Защо не е хубаво да гъделичкате детето

10-годишна дъщеря се прибира от училище и развълнувано разказва, че съученик я е пипнал „там, долу“, при което тя започнала да пищи и да му крещи да спре. Колкото повече викала тя, толкова по-агресивно я гъделичкало момчето. И на всичко отгоре се смеело през цялото време. Децата, които гледали, също се смеели. Първо и дъщерята започнала да се смее, но не защото ѝ било смешно, а по-скоро като инстинктивна реакция. Когато момчето станало още по-агресивно, тя го блъснала и изтичала навън.

Добре ли е, че момчето е направило това? Абсолютно не! Тогава защо мислите, че е ОК да правите "гъди, гъди" на детето си и да наричате това „забавно”? Изобщо не е така.

Естествено, има разлика между този случай и нежното гъделичкане на малко детенце от един любящ родител, без да се излиза извън контрол и без да има злоупотреба, какъвто е описаният случай. Всъщност, някои изследователи смятат, че леко гъделичкане може да бъде безопасен опит за физически контакт между родител и дете. В повечето случаи децата обичат да играят на гъделичкане. Но трябва да има мярка, да знаят кога да спрат, защото малкото не може да се защити.

Младите хора не бива да бъдат поставяни в подобна ситуация, а да бъдат напълно отговорни за това, което се случва с телата им

Ами „забавните“ игри, при които родителите или някой друг роднина провесват детето с главата надолу и с почти садистично удоволствие гледат как то се върти и бори? В този момент думата “гъделичкане” е просто евфемизъм за доминация и насилие, а неконтролируемият смях на детето по някакъв начин оправдава това издевателство – вижте, то се смее, забавно му е...

В концентрационните лагери през Втората световна война нацистките надзиратели гъделичкали затворници като форма на изтезания. Предполага се, че то се е използвало с тази цел и в други култури.

Когато синът и дъщеря ми бяха бебета, открих много начини да бъда физически свързан/а/ с тях, но те не включвха гъдел. Когато станаха малко по-големи, обичахме да се борим, но винаги внимавах играта да не загрубее и да причини болка.

Но всеки път, когато добронамерен възрастен започне да гъделичка подмишниците на дете с разперени пръсти, бих го накарала да спре веднага. "Това е само лек гъдел", ще каже той. Да, но е твърде възможно гъделичканото да стане малко по-силно, в желанието му детето да реагира по-бурно и така да се премине границата забавно – болезнено. И тъй като всяко дете има различна чувствителност, това просто не трябва да се прави изобщо.

Дъщеря ми, както и повечето деца, казва, че мрази да я гъделичкат. Попитайте и вашите хлапета - със сигурност ще ви отговорят, че не искат да се чувстват физически извън контрол, когато някой по-голям ги гъделичка / мушка по корема или нещо подобно против волята им.

А ако не разбирате за какво става дума, очевидно никога не сте били подлагани на такива „забавления“, от които да останете без дъх и обляни в сълзи.

Сандра Милър